Докога

23.09.2016 г., 17:22 ч. 2016-10-09T22:58:24+03:00

Поезия » Бели стихове

705 2 0

Когато някой или нещо

покоя в душата ми изпие,

тогава … не живея, а тлея.

Потъвам в бездна.

Мрак ме погълва.

Губя себе си.

И не пея.

Причината?! – Не!

Не е в себеподобните.

В несъвършенството мое е.

Мога ли само за Бог да копнея?

За Духа в плът съвършенството

вечно недостижим блян ли е?

Докога ли душата ми ще го лелее?

Самадхи

22.09.2016

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.