1 sept 2017, 8:20

Докога?

891 0 2

                                   Докога?

 

                               Докога? Докога ще те викам?

                               Зная, че гласа ми вятърът отвява 

                               и дали в твоето сърце ще спре?

                               Докога ще идваш във съня ми,

                               ще събуждаш спомени и чувства,

                               дето идват толкоз отдалеко,

                               а са сякаш вчера изживяни!?

                               Докога ще нося тежкия товар 

                               на несбъднати мечти?...

                               Защо не мога да се примиря, 

                               че всеки в своя орбита пътува,

                               че е възможно, но и невъзможно

                               да се срещнем

                               във възможната пресечна точка...

                               Но ако някога се случи...

                               Не искам нищо. Само ръката ми

                               хвани и ме поведи. Къде? Не зная,

                               но ще е толкова хубаво,

                               че моите очи в твоите ще потъват,

                               че ще се вглеждаме пак

                               в безкрая звезден,

                               но на земята здраво ще сме стъпили!... 

                                   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...