Докога?

                                   Докога?

                               Докога? Докога ще те викам?

                               Зная, че гласа ми вятърът отвява 

                               и дали в твоето сърце ще спре?

                               Докога ще идваш във съня ми,

                               ще събуждаш спомени и чувства,

                               дето идват толкоз отдалеко,

                               а са сякаш вчера изживяни!?

                               Докога ще нося тежкия товар 

                               на несбъднати мечти?...

                               Защо не мога да се примиря, 

                               че всеки в своя орбита пътува,

                               че е възможно, но и невъзможно

                               да се срещнем

                               във възможната пресечна точка...

                               Но ако някога се случи...

                               Не искам нищо. Само ръката ми

                               хвани и ме поведи. Къде? Не зная,

                               но ще е толкова хубаво,

                               че моите очи в твоите ще потъват,

                               че ще се вглеждаме пак

                               в безкрая звезден,

                               но на земята здраво ще сме стъпили!...