1 сент. 2017 г., 08:20

Докога?

896 0 2

                                   Докога?

 

                               Докога? Докога ще те викам?

                               Зная, че гласа ми вятърът отвява 

                               и дали в твоето сърце ще спре?

                               Докога ще идваш във съня ми,

                               ще събуждаш спомени и чувства,

                               дето идват толкоз отдалеко,

                               а са сякаш вчера изживяни!?

                               Докога ще нося тежкия товар 

                               на несбъднати мечти?...

                               Защо не мога да се примиря, 

                               че всеки в своя орбита пътува,

                               че е възможно, но и невъзможно

                               да се срещнем

                               във възможната пресечна точка...

                               Но ако някога се случи...

                               Не искам нищо. Само ръката ми

                               хвани и ме поведи. Къде? Не зная,

                               но ще е толкова хубаво,

                               че моите очи в твоите ще потъват,

                               че ще се вглеждаме пак

                               в безкрая звезден,

                               но на земята здраво ще сме стъпили!... 

                                   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...