1 сент. 2017 г., 08:20

Докога?

893 0 2

                                   Докога?

 

                               Докога? Докога ще те викам?

                               Зная, че гласа ми вятърът отвява 

                               и дали в твоето сърце ще спре?

                               Докога ще идваш във съня ми,

                               ще събуждаш спомени и чувства,

                               дето идват толкоз отдалеко,

                               а са сякаш вчера изживяни!?

                               Докога ще нося тежкия товар 

                               на несбъднати мечти?...

                               Защо не мога да се примиря, 

                               че всеки в своя орбита пътува,

                               че е възможно, но и невъзможно

                               да се срещнем

                               във възможната пресечна точка...

                               Но ако някога се случи...

                               Не искам нищо. Само ръката ми

                               хвани и ме поведи. Къде? Не зная,

                               но ще е толкова хубаво,

                               че моите очи в твоите ще потъват,

                               че ще се вглеждаме пак

                               в безкрая звезден,

                               но на земята здраво ще сме стъпили!... 

                                   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...