Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства,
дето идват толкоз отдалеко,
а са сякаш вчера изживяни!?
Докога ще нося тежкия товар
на несбъднати мечти?...
Защо не мога да се примиря,
че всеки в своя орбита пътува,
че е възможно, но и невъзможно ...