Романтик (Христо Костов)
403 16192
4 sept 2008, 8:17

Докога? 

  Poesía » Civil
1622 2 42

Удар. Трясък. Ламарини.
Дъжд от счупени стъкла.
Битка страшна. От години.
С кръв, с разкъсани тела.


Алкохол. Надменност. Скорост.
Там далече... празнота.
Безучастни "хора" сини.
Други – с черно на врата.


Удар. Трясък. Ламарини.
И въпросът – Докога?
Вместо в паркове щастливи,
под земята в тишина.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просто разтърсващо..особено със своя край..
  • Плача!
  • !!!
    Настръхнах!Надявам се тая цялата лудост да бъде озъбтена скоро...
    Поздрави!
  • ...

    благодаря ти
    за този стих, Ице.*
  • Благодаря ви много!!!
  • Наистина силно! Браво!!!
  • Жестока действителност...
  • Чудесен стих
  • Докога ли...
    Май завинаги така ще бъде ...
    Не че съм песимист , но оправия няма...
    Чудесно си го казал ...Поздрав и от мен за стиха.
  • Така е брат, алкохола и... "висшето образование" на никой не прощават!
    ------------------------------------------------------------
    Дано някои хора се замислят!!! Комплименти!
  • Благодаря на всички!!! Спокойна вечер!!!
  • Браво за гражданската позиция!
    Липсват ми стиховете ти!
    Поздрав!
  • Силно...
    Да, докога?

    Поздрав за творбата.
  • Много силен стих! Наситен е с много болка и укор към съвремието! И така трябва! Поздрави!
  • Докога наистина ще се погубваме ? Поздрави!
  • Докога?!...Поздравления, Ице!!! Имам много за наваксване при теб...откакто мина в прозата. Нямам време за такива дълги разкази, приятелю. Пиши ги по-кратички Шегувам се. Липсваха стиховете ти! Поздрави!!!
  • Наистина докога?! Поздравления, Христо!
  • Много тъжно, но и с много чувство написано.
  • Благодаря на всички!!!
    Спокойна нощ!!!
  • " Как да умра, ако няма рай?!"

    !!!
  • Ами тогава, ако правилно съм те разбрал, "хора" май трябва да е в кавички.

    Иначе, едно приятелче от даскало си купи от раз мотор 1200 кубика и се претрепа 4 часа след това. Вече някоко души отекоха, други се потрошиха, нямам какво да добавя по темата. Аз лично преди година, за да спася един безумец на две колела от това да се монтира на стол с колела, за малко да изхвърча от Цариградско, защото се движех едва със 100, а оня - минимум със 150, но май отиваше към 200.
  • !!!
    Няма ли кой да ги спре!
    До кога!
    Поздравления, Ице!
  • До кога??? Аз не виждам края!!! А е толкова тъжно...
  • поздрав!!
  • Благодаря ви!!!
    Тома, "Хора сини" е.
    Скоро един мой колега купи на непълнолетния си син мотор и се хвалеше как го кара "здраво". Само след няколко дни синът му не спазвайки правилата едва не предизвикал катастрофа. И когато другият шофьор потърсил сметка от бащата(колегата ми), онзи едва не му скочил на бой. Вместо да се замисли за вината на сина си и за своята. Не зная как е в другите градове, но тук е нещо страшно.
    Спокоен ден на всички!!!
  • Браво, Христо! Актуално, точно и отлично пресъздадено!
  • !!!
    Натъжи ме...
  • Сполучливо, Ице. М/у другото, в трета строфа дали да не са "сини хора" за да се римува със скорост? Или това си е търсен от тебе ефект? Просот хрумка, поздрави.
  • Силно... и много актуално... натъжи ме..
    Поздравления!
  • Поздравления за стиха...и позицията!!!Без думи!!!
  • Работя в спешни кабинети във Варна.Няма дежурство,в което да нямаме поне 3 катастрофи.Наистина трябва да се замислим.По-страшно е от война.И наистина,причинителите на катастрофи,или пияни шофьори,трябва да работят някакъв период при нас,за назидание.И да се отнемат книжки.
  • ужасно тъжната истина!
  • Така е ,Ице!!!И като си помисли човек,че всичко е заради нашата култура...заради нашата българщина...Жалко наистина.Поздрав,Ице!!!
  • Ице...
    Нямам думи!
  • Разтърсващ стих ,да се замисли човек!Лошото е, че мислят тези дето остават..
    Поздрави ,Ице!
  • Благодаря ви!!!
    До кога... И аз често се питам. Защото в нашият малък град много млади хора си отидоха от живота по този нелеп начин. Странното е, че другите не си взимат поука и идват нови търсачи на мимолетна слава. Яхнали мощни мотори и бързи коли(а казват, че скъп бил бензина). Препускат по цели дни и нощи за да задоволят егото си. Почивка правят само за да поспят някой час и да хапнат. Естествено и да се подкрепят с поредната глътка биричка.
    А полицията ги наблюдава безучастна. Дори е жалко и тъжно да се гледа как полицаите се крият за да не спират тези нарушители. Да не говорим за родителите, които купуват колите и моторите.
    ... И после обвиняват другите за трагедиите.
    Не искам да съм черноглед, но това е реалността в моя град.
  • Стискам ти ръката за творбата, Христо - поздрави!!!
  • Ице...
    как ме прободе само...тъжно е...
    страшно ми стана...
  • Хмм...това е нещо "странно"но все пак положително...
  • И аз питам това, Ицо!
    Много силен стих!
  • Много тъжно
    запечатано в хиляди сърца
    безумие.
    И аз питам До кога?
  • За съжаление,актуално,но тъжно.
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??