Удар. Трясък. Ламарини.
Дъжд от счупени стъкла.
Битка страшна. От години.
С кръв, с разкъсани тела.
Алкохол. Надменност. Скорост.
Там далече... празнота.
Безучастни "хора" сини.
Други – с черно на врата.
Удар. Трясък. Ламарини.
И въпросът – Докога?
Вместо в паркове щастливи,
под земята в тишина.
© Христо Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
