breg (Кирил Тенджов) breg (Кирил Тенджов)
12 35
5 dic 2019, 19:02

Докога

  Poesía
1.5K 0 4

Мама лампата угаси
и отдавна спи до мен.
А аз все мисля, мисля...
и кроя планове безчет.

 

Сред вулканите горещи
и динозаври страшни,
ще отида тази нощ
веднага щом заспя.

 

Ще взема пушка за врабчета,
динозаври да гърмя.
Вулканите ще нося вкъщи,
през зимата за топлина.

 

А когато се събудя,
непременно ще попитам мама -
къде да си намеря татко?
Докога ще бъдем само двама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Тенджов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Детски космос

9 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0