Докога
Мама лампата угаси
и отдавна спи до мен.
А аз все мисля, мисля...
и кроя планове безчет.
Сред вулканите горещи
и динозаври страшни,
ще отида тази нощ
веднага щом заспя.
Ще взема пушка за врабчета,
динозаври да гърмя.
Вулканите ще нося вкъщи,
през зимата за топлина.
А когато се събудя,
непременно ще попитам мама -
къде да си намеря татко?
Докога ще бъдем само двама?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Тенджов Все права защищены
мислите на едно наше дете, Краси. Няма значение чие е... всички са наши. Благодаря ти!
