5.12.2019 г., 19:02 ч.

Докога 

  Поезия
884 0 4

Мама лампата угаси
и отдавна спи до мен.
А аз все мисля, мисля...
и кроя планове безчет.

 

Сред вулканите горещи
и динозаври страшни,
ще отида тази нощ
веднага щом заспя.

 

Ще взема пушка за врабчета,
динозаври да гърмя.
Вулканите ще нося вкъщи,
през зимата за топлина.

 

А когато се събудя,
непременно ще попитам мама -
къде да си намеря татко?
Докога ще бъдем само двама?

© Кирил Тенджов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Детски космос »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??