Стихиите на лятото отмиват
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища
след грубата ръка на сенокоса.
Прегърнала съм нищото и, празни,
моите обятия не ръсят
аромат на бъз и цвят на вишна.
Събирам се, за да остана цяла
след бурната жарава на страстта ми.
В осиротялото мълчание ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse