Jul 25, 2010, 8:53 AM

Доколкото... 

  Poetry » Love
838 0 17

 

Стихиите на лятото отмиват

последните ти стъпки в мен.

И есенният дъжд е благодатен

в очите ми, пресъхнали до златно.

Кървят обръгнали стърнища

след грубата ръка на сенокоса.

Прегърнала съм нищото и, празни,

моите обятия не ръсят

аромат на бъз и цвят на вишна.

Събирам се, за да остана цяла

след бурната жарава на страстта ми.

В осиротялото мълчание

една въздишка бяла

скоро ще изстине.

И ти си само драскотина

по бузата ми. Няма да те помня.

Някак си зарастваш.

Без белег, че си имал

душата ми,

на възел че си връзвал

дъха и женското ми его.

Тръгни си, труден си за докосване

и непристъпен като хребет.

В очите ми все още нетропосано

пиянството под оня лунен шепот

тръпчиво ми напомня за пожара,

среднощен взрив и пукота на устни,

от който прокърви зората.

... след който няма да възкръсна...

Не съжалявам, че те имах....

Ти беше тънък като болка.

Раним и крехък като мида.

И любовта не е обида.

Но само толкова, доколкото...

 

 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатляващо!!!
    "Тръгни си, труден си за докосване
    и непристъпен като хребет."
  • Чудесно стихотворение!
  • Красиво!
  • Прекрасно е. Събрала си всички чувства, които изпитва човек при раздялата - болката, но и пълното осъзнаване, че щом нещата не вървят трябва да бъдат прекратени, въпреки любовта. Несходството в характерите, различните гледни точки, които водят до неминуемата раздяла. За първи път чета нещо толкова истинско, показващо цялата палитра от чувства при един такъв неизбежен акт. Поздрави и една голяма шестица от мене.
  • Безценни са чувствата, тъй добре описани!
    Привет, мила!
  • Благодаря!!!
  • И тук си толкова добра - една душа, осенена от изкуството - за да има на какво да се радваме!
  • но толкова, доколкото...
    невероятно хубаво, Валя...великолепно.
  • Много хубав стих! Въздействащ!
  • ако пишех оценки бих поставила не една а три шестици!!!
    Толкова много ми харесва този стих, че дори не мога да го коментирам...
  • "Кървят обръгнали стърнища

    след грубата ръка на сенокоса."

    "И ти си само драскотина

    по бузата ми. Няма да те помня."


    Допадна ми много!Аплодисменти!
  • "И ти си само драскотина
    по бузата ми. Няма да те помня."... Харесах!
  • Капитане, така е със силните мъже.
    Ив - не само лятото, но дълго съм мълчала и думите възкръсват трудно.
    Гал, Роси, Весе, Юлия, адашче,Мариола, Поете - благодаря ви, че се спряхте на моята страничка.
  • Привет, Магнетична!!
  • "събирам се, за да остана цяла"
    Въздействаш, Вал! Благодаря!
  • И ти си трудна за докосване, с тази красива поезия, Вал. Явно лятото е сезонът на вдъхновение при теб. Поздравления. Ив
  • Силно въздействаща творба!
Random works
: ??:??