20 jul 2025, 9:30

Докосване

236 0 0

 

Степен вятър лицето ми гали,

весело пърха в косите ми.

Шепне бързо думи нечути

и литва над нивите ширнали.

 

Накъде ли забързан, угрижен лети?

Безкрайни, необгледни са полята.

Където поглед да обърнеш – степи.

Делеч небето допряло е замята.

 

Неизбродна, равна земна шир,

галена от слънцето и вятъра,

потръпваща от страстния им допир,

ти всеки ден си в техните обятия.

 

В твоята безкрайност утеха намирам,

сърцето ми леко, с благодарност тупти,

към слънцето ръце простирам,

а вятърът нежно пак ми шепти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...