Докосване

Степен вятър лицето ми гали,

весело пърха в косите ми.

Шепне бързо думи нечути

и литва над нивите ширнали.

Накъде ли забързан, угрижен лети?

Безкрайни, необгледни са полята.

Където поглед да обърнеш – степи.

Делеч небето допряло е замята.

Неизбродна, равна земна шир,

галена от слънцето и вятъра,

потръпваща от страстния им допир,

ти всеки ден си в техните обятия.

В твоята безкрайност утеха намирам,

сърцето ми леко, с благодарност тупти,

към слънцето ръце простирам,

а вятърът нежно пак ми шепти.