Докосване
Степен вятър лицето ми гали,
весело пърха в косите ми.
Шепне бързо думи нечути
и литва над нивите ширнали.
Накъде ли забързан, угрижен лети?
Безкрайни, необгледни са полята.
Където поглед да обърнеш – степи.
Делеч небето допряло е замята.
Неизбродна, равна земна шир,
галена от слънцето и вятъра,
потръпваща от страстния им допир,
ти всеки ден си в техните обятия.
В твоята безкрайност утеха намирам,
сърцето ми леко, с благодарност тупти,
към слънцето ръце простирам,
а вятърът нежно пак ми шепти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Марулевска Все права защищены