10 feb 2011, 11:04

Докосване 

  Poesía » De amor
967 0 19

До кръв прехапах устните от чакане,

очите прегоряха  от  сълзи…

От бавно бързане и думи неизплакани

помръкнаха вечерните звезди.

 

Земята с тътен спря да се обръща.

Морето помътня от тишина…

Излъгани от обещано връщане,

разкъсани от вик и самота…

 

Защото не успях да те докосна,

да те открия в блудните тълпи.

Във въздуха увиснаха въпросите

и клетви, оболени от лъжи.

 

Бъди до мен, дори за миг, когато

светът от луд копнеж се умори.

Когато птиците догонят свойто ято.

Когато залезът във клоните заспи…

 

Потайно мъдро и безумно дръзко,

обърнал гръб на разум и морал.

До там, където със искрящи пръски

се ражда нежно новата зора...

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??