Докосване
До кръв прехапах устните от чакане,
очите прегоряха от сълзи…
От бавно бързане и думи неизплакани
помръкнаха вечерните звезди.
Земята с тътен спря да се обръща.
Морето помътня от тишина…
Излъгани от обещано връщане,
разкъсани от вик и самота…
Защото не успях да те докосна,
да те открия в блудните тълпи.
Във въздуха увиснаха въпросите
и клетви, оболени от лъжи.
Бъди до мен, дори за миг, когато
светът от луд копнеж се умори.
Когато птиците догонят свойто ято.
Когато залезът във клоните заспи…
Потайно мъдро и безумно дръзко,
обърнал гръб на разум и морал.
До там, където със искрящи пръски
се ражда нежно новата зора...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
