10 февр. 2011 г., 11:04

Докосване 

  Поэзия » Любовная
968 0 19

До кръв прехапах устните от чакане,

очите прегоряха  от  сълзи…

От бавно бързане и думи неизплакани

помръкнаха вечерните звезди.

 

Земята с тътен спря да се обръща.

Морето помътня от тишина…

Излъгани от обещано връщане,

разкъсани от вик и самота…

 

Защото не успях да те докосна,

да те открия в блудните тълпи.

Във въздуха увиснаха въпросите

и клетви, оболени от лъжи.

 

Бъди до мен, дори за миг, когато

светът от луд копнеж се умори.

Когато птиците догонят свойто ято.

Когато залезът във клоните заспи…

 

Потайно мъдро и безумно дръзко,

обърнал гръб на разум и морал.

До там, където със искрящи пръски

се ражда нежно новата зора...

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??