Докосване до нещо дивно

3 feb 2006, 8:45

Poesía

749 0 0

Докосване до нещо дивно

Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя...

Проводник съм на нещо дивно,
избликват мислите като река,
а пръстите ми щракат по клавира,
отражения в небесите огледала...

Когато свърши се потокът,
със радост пак ще полетя,
по друмищата върху конят,
напред към цъфнала зора...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Докосване до нещо дивно

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas