Докосване до нещо дивно

Feb 3, 2006, 8:45 AM

Poetry

750 0 0

Докосване до нещо дивно

Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя...

Проводник съм на нещо дивно,
избликват мислите като река,
а пръстите ми щракат по клавира,
отражения в небесите огледала...

Когато свърши се потокът,
със радост пак ще полетя,
по друмищата върху конят,
напред към цъфнала зора...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Докосване до нещо дивно

Свързани произведения

Comments

Random works