Докосване до нещо дивно

3.02.2006 г., 8:45 ч.

Поезия

755 0 0

Докосване до нещо дивно

Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя...

Проводник съм на нещо дивно,
избликват мислите като река,
а пръстите ми щракат по клавира,
отражения в небесите огледала...

Когато свърши се потокът,
със радост пак ще полетя,
по друмищата върху конят,
напред към цъфнала зора...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Докосване до нещо дивно

Свързани произведения

Коментари

Предложения