Докосване до нещо дивно
Докосване до нещо дивно
Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя...
Проводник съм на нещо дивно,
избликват мислите като река,
а пръстите ми щракат по клавира,
отражения в небесите огледала...
Когато свърши се потокът,
със радост пак ще полетя,
по друмищата върху конят,
напред към цъфнала зора...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены
