ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
15 53

7 abr 2025, 0:35

Докосване на времето

Poesía

343 0 0

Потропа някой и замлъкна.

Заслуша се и тишината...

Лъчът на пръсти се промъкна,

загледа се във непозната.

Днес тя стои и най-смирено,

вторачена е в циферблата...

Молитвата ѝ откровена

далеч понесла е душата.

Стрелките, като две вдовици,

броят секунди като вечност,

а спомените във редица

сънуват мигове сърдечност...

Лъчът на пръсти се измъкна.

Заслуша се и тишината...

А беше светло! Как помръкна!

Къде отиде светлината?!

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0