Докосване на времето
Потропа някой и замлъкна.
Заслуша се и тишината...
Лъчът на пръсти се промъкна,
загледа се във непозната.
Днес тя стои и най-смирено,
вторачена е в циферблата...
Молитвата ѝ откровена
далеч понесла е душата.
Стрелките, като две вдовици,
броят секунди като вечност,
а спомените във редица
сънуват мигове сърдечност...
Лъчът на пръсти се измъкна.
Заслуша се и тишината...
А беше светло! Как помръкна!
Къде отиде светлината?!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
