Докосване на времето
Потропа някой и замлъкна.
Заслуша се и тишината...
Лъчът на пръсти се промъкна,
загледа се във непозната.
Днес тя стои и най-смирено,
вторачена е в циферблата...
Молитвата ѝ откровена
далеч понесла е душата.
Стрелките, като две вдовици,
броят секунди като вечност,
а спомените във редица
сънуват мигове сърдечност...
Лъчът на пръсти се измъкна.
Заслуша се и тишината...
А беше светло! Как помръкна!
Къде отиде светлината?!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
