Докосване на времето

Потропа някой и замлъкна. 

Заслуша се и тишината...

Лъчът на пръсти се промъкна,

загледа се във непозната.

Днес тя стои и най-смирено,

вторачена е в циферблата...

Молитвата ѝ откровена

далеч понесла е душата.

Стрелките, като две вдовици,

броят секунди като вечност, 

а спомените във редица

сънуват мигове сърдечност...

Лъчът на пръсти се измъкна.

Заслуша се и тишината...

А беше светло! Как помръкна!

Къде отиде светлината?!

Детелина И.Стефанова 🍀✍️