24 may 2015, 10:39

Докосваш ме

2.4K 3 7

Докосваш ме...

и тялото ми в миг

във жива струна сякаш се превръща!

А пламъкът на моя див копнеж

започва тялото ми бавно да обгръща.

Прошепваш тихо думи с топъл глас,

полека с пръсти галиш ми косите,

целуваш устните ми с дива страст

а после бавно тръгваш към гърдите.

И вплитайки тела във нежен танц

усещаме, че всичко в нас замира,

а в следващия миг като вулкан

изригва, и във нас експлодира!

Загубили пак думи! Без слова

притискаш ме до потното си тяло.

На рамото ти слагам аз глава

а всичко е така спокойно... бяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Горанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...
  • Сега видях, че си ми писал Антоан Благодаря ти за високата оценка умножена по 1000! Специално този стих, доста се чудих дали да го публикувам, защото е някак личен! Радвам се, че ти е харесал.
  • Раде, прочетох творбите ти и се радвам, че те открих тук. Харесаха ми много. Сърдечни поздрави от мен.
  • Благодаря ти Влади!Това, че харесваш и оценяваш , моите думи и емоции излети в стиховете ми, ме радва много! Благодаря отново! Хубава седмица
  • Благодаря ти, че си го усетила Анастасия!Магията да те обича и докосва любимия човек!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...