Докосваш ме
Докосваш ме...
и тялото ми в миг
във жива струна сякаш се превръща!
А пламъкът на моя див копнеж
започва тялото ми бавно да обгръща.
Прошепваш тихо думи с топъл глас,
полека с пръсти галиш ми косите,
целуваш устните ми с дива страст
а после бавно тръгваш към гърдите.
И вплитайки тела във нежен танц
усещаме, че всичко в нас замира,
а в следващия миг като вулкан
изригва, и във нас експлодира!
Загубили пак думи! Без слова
притискаш ме до потното си тяло.
На рамото ти слагам аз глава
а всичко е така спокойно... бяло!
© Радка Горанова All rights reserved.
Благодаря ти за високата оценка умножена по 1000! Специално този стих, доста се чудих дали да го публикувам, защото е някак личен! Радвам се, че ти е харесал.
