24 мая 2015 г., 10:39

Докосваш ме

2.4K 3 7

Докосваш ме...

и тялото ми в миг

във жива струна сякаш се превръща!

А пламъкът на моя див копнеж

започва тялото ми бавно да обгръща.

Прошепваш тихо думи с топъл глас,

полека с пръсти галиш ми косите,

целуваш устните ми с дива страст

а после бавно тръгваш към гърдите.

И вплитайки тела във нежен танц

усещаме, че всичко в нас замира,

а в следващия миг като вулкан

изригва, и във нас експлодира!

Загубили пак думи! Без слова

притискаш ме до потното си тяло.

На рамото ти слагам аз глава

а всичко е така спокойно... бяло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Горанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво...
  • Сега видях, че си ми писал Антоан Благодаря ти за високата оценка умножена по 1000! Специално този стих, доста се чудих дали да го публикувам, защото е някак личен! Радвам се, че ти е харесал.
  • Раде, прочетох творбите ти и се радвам, че те открих тук. Харесаха ми много. Сърдечни поздрави от мен.
  • Благодаря ти Влади!Това, че харесваш и оценяваш , моите думи и емоции излети в стиховете ми, ме радва много! Благодаря отново! Хубава седмица
  • Благодаря ти, че си го усетила Анастасия!Магията да те обича и докосва любимия човек!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....