24.05.2015 г., 10:39

Докосваш ме

2.4K 3 7

Докосваш ме...

и тялото ми в миг

във жива струна сякаш се превръща!

А пламъкът на моя див копнеж

започва тялото ми бавно да обгръща.

Прошепваш тихо думи с топъл глас,

полека с пръсти галиш ми косите,

целуваш устните ми с дива страст

а после бавно тръгваш към гърдите.

И вплитайки тела във нежен танц

усещаме, че всичко в нас замира,

а в следващия миг като вулкан

изригва, и във нас експлодира!

Загубили пак думи! Без слова

притискаш ме до потното си тяло.

На рамото ти слагам аз глава

а всичко е така спокойно... бяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво...
  • Сега видях, че си ми писал Антоан Благодаря ти за високата оценка умножена по 1000! Специално този стих, доста се чудих дали да го публикувам, защото е някак личен! Радвам се, че ти е харесал.
  • Раде, прочетох творбите ти и се радвам, че те открих тук. Харесаха ми много. Сърдечни поздрави от мен.
  • Благодаря ти Влади!Това, че харесваш и оценяваш , моите думи и емоции излети в стиховете ми, ме радва много! Благодаря отново! Хубава седмица
  • Благодаря ти, че си го усетила Анастасия!Магията да те обича и докосва любимия човек!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...