ДОКРАЙ ЩЕ ИЗГОРЯ С МОИТЕ МИСЛИ

Докрай ще изгоря с моите мисли

ветрове силни не ще ме укротят.

Незнайни сили силни

в мен живеят и кипят.

Чувате ли стъпките ми неспокойни,

като шума на развълнувана вълна,

а мислите ми като спомен

не мога пак да разбера?

Продължава тази жажда

с мене да върви,

като неугаснал пламък

в мен гори.

И нищо, че залезът догаря,

в пространството огнено лежи.

Мигът огромен се надига,

но пак над мене бди.

Прощавай, миг, аз отново тръгвам,

като сияние далеч от тук.

Мига щастлив да изживея,

на живота ми напук!