ДОКРАЙ ЩЕ ИЗГОРЯ С МОИТЕ МИСЛИ
Докрай ще изгоря с моите мисли
ветрове силни не ще ме укротят.
Незнайни сили силни
в мен живеят и кипят.
Чувате ли стъпките ми неспокойни,
като шума на развълнувана вълна,
а мислите ми като спомен
не мога пак да разбера?
Продължава тази жажда
с мене да върви,
като неугаснал пламък
в мен гори.
И нищо, че залезът догаря,
в пространството огнено лежи.
Мигът огромен се надига,
но пак над мене бди.
Прощавай, миг, аз отново тръгвам,
като сияние далеч от тук.
Мига щастлив да изживея,
на живота ми напук!
© Мария Всички права запазени