14 abr 2022, 18:46  

Долита синият вечерен час 

  Poesía » Del paisaje, Formas graves
192 1 7

Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,

че любовта магична дава сила,
невзрачно сива, но любима тя,
сърцето му е под крилцето скрила,
ревнува го от птици и цветя,

дори ветрецът нейде отлетя.
и тихичко нечуто мрак пролазва,
и кадифеночерна разцъфтя

нощта, разкрила звездната си пазва.

 

Душата в люлка лунна залюлява,
поет да бъдеш в лятна нощ такава...

 



 

 

 


.
 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??