Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила,
невзрачно сива, но любима тя,
сърцето му е под крилцето скрила,
ревнува го от птици и цветя,
дори ветрецът нейде отлетя.
и тихичко нечуто мрак пролазва,
и кадифеночерна разцъфтя
нощта, разкрила звездната си пазва. ...