14.04.2022 г., 18:46 ч.  

Долита синият вечерен час 

  Поезия » Пейзажна, Строги форми
189 1 7

Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,

че любовта магична дава сила,
невзрачно сива, но любима тя,
сърцето му е под крилцето скрила,
ревнува го от птици и цветя,

дори ветрецът нейде отлетя.
и тихичко нечуто мрак пролазва,
и кадифеночерна разцъфтя

нощта, разкрила звездната си пазва.

 

Душата в люлка лунна залюлява,
поет да бъдеш в лятна нощ такава...

 



 

 

 


.
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??