23 oct 2011, 17:14

Дом за души...

  Poesía » Otra
2.3K 0 45

 

 

 

          Дом за  души...

 

    безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,

    угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни

    и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно

    в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен

    и болка... безкрайно боляща пронизва сърцето...

 

    безмилостно залезът късен потъва, понесъл ги в мрака,

    проблясват звезди и някъде падат, оставили дири от топли

    сълзи... там, на бялото в края – последният Дом за души...

    без надежда, в смирение тъне, тук пътят единствен към

    нищото води и мъка безкрайна в душата се стеле...

 

    до изгрев… когато звездите угаснали Бог в тишината

    на вечния сън ще повие и болката в дъжд от сълзи

    пак с любов ще отмие...

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=C2WT4FZz5sI

          

 

                МУЗИКА > Bliss - Silence

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...