mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
23 окт. 2011 г., 17:14

Дом за души...

2.3K 0 45

 

 

 

          Дом за  души...

 

    безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,

    угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни

    и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно

    в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен

    и болка... безкрайно боляща пронизва сърцето...

 

    безмилостно залезът късен потъва, понесъл ги в мрака,

    проблясват звезди и някъде падат, оставили дири от топли

    сълзи... там, на бялото в края – последният Дом за души...

    без надежда, в смирение тъне, тук пътят единствен към

    нищото води и мъка безкрайна в душата се стеле...

 

    до изгрев… когато звездите угаснали Бог в тишината

    на вечния сън ще повие и болката в дъжд от сълзи

    пак с любов ще отмие...

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=C2WT4FZz5sI

          

 

                МУЗИКА > Bliss - Silence

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0