Oct 23, 2011, 5:14 PM

Дом за души...

  Poetry » Other
2.3K 0 45

 

 

 

          Дом за  души...

 

    безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,

    угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни

    и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно

    в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен

    и болка... безкрайно боляща пронизва сърцето...

 

    безмилостно залезът късен потъва, понесъл ги в мрака,

    проблясват звезди и някъде падат, оставили дири от топли

    сълзи... там, на бялото в края – последният Дом за души...

    без надежда, в смирение тъне, тук пътят единствен към

    нищото води и мъка безкрайна в душата се стеле...

 

    до изгрев… когато звездите угаснали Бог в тишината

    на вечния сън ще повие и болката в дъжд от сълзи

    пак с любов ще отмие...

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=C2WT4FZz5sI

          

 

                МУЗИКА > Bliss - Silence

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....