22 ene 2007, 9:56

Домът на блудника

  Poesía
1.5K 0 6
(по "Домът на блудницата" от О.Уайлд)

Вървях в поредно лунна нощ,
пиян от сладострастна мощ,
позната ми от векове.

И се надявах нечий дом,
със саркастичен иконом,
от мрака да ме призове.

Нега и крайкаминен джин
и ласки като за любим
ей тъй да срещна от веднъж.

А не със кървави нозе,
среднощно пълен с бесове,
спасител да си търся,че и ръж.

Греховен бе май моят блян
и  тих прислужника засмян.
Аз сам вървях във мрака.

И с пословично пиянство,
в мазохистично постоянство,
си търсех някой да ме чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...