Домът на блудника
Вървях в поредно лунна нощ,
пиян от сладострастна мощ,
позната ми от векове.
И се надявах нечий дом,
със саркастичен иконом,
от мрака да ме призове.
Нега и крайкаминен джин
и ласки като за любим
ей тъй да срещна от веднъж.
А не със кървави нозе,
среднощно пълен с бесове,
спасител да си търся,че и ръж.
Греховен бе май моят блян
и тих прислужника засмян.
Аз сам вървях във мрака.
И с пословично пиянство,
в мазохистично постоянство,
си търсех някой да ме чака.
© Николай Драгиев All rights reserved.
