7 mar 2018, 9:57

Домът на добротата

1.8K 2 10

                 Детенце с русичка коса

                 торбичка шарена нарами.

                 Реши само да търси по света

                 най-светлата, голяма Доброта.

 

                В торбата щеше да я сложи,

                и вкъщи цяла да я донесе.

                Под похлупак да я положи,

                та всички там да са добре.

 

                По пътя си видя врабченце голо,

                изпаднало от майчино гнездо.

                Върна го на своето местó...

                И пак на път за светлото Добро.

 

                А после точно до реката -

                рибка на сухото се мята.

                Бързо грабва я с ръката,

                връща я да плува във водата.

 

                Надвечер на пътя прашен -

                дядо стар се спънал и лежи.

                Нашето юначе славно

                смело му помага и крепи.

 

               "Кажи ми, дядо! Цял ден търся

                къщата! Ти знаеш ли къде живее

                Добротата, светлото Добро?!

                Дали не е в съседното селó?

 

                Доброто е във теб, дете!

                Недей се скита по света!

                Живее в твойто сърчице

                и свети с твойто личице!"

                 

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...