7.03.2018 г., 9:57

Домът на добротата

1.8K 2 10

                 Детенце с русичка коса

                 торбичка шарена нарами.

                 Реши само да търси по света

                 най-светлата, голяма Доброта.

 

                В торбата щеше да я сложи,

                и вкъщи цяла да я донесе.

                Под похлупак да я положи,

                та всички там да са добре.

 

                По пътя си видя врабченце голо,

                изпаднало от майчино гнездо.

                Върна го на своето местó...

                И пак на път за светлото Добро.

 

                А после точно до реката -

                рибка на сухото се мята.

                Бързо грабва я с ръката,

                връща я да плува във водата.

 

                Надвечер на пътя прашен -

                дядо стар се спънал и лежи.

                Нашето юначе славно

                смело му помага и крепи.

 

               "Кажи ми, дядо! Цял ден търся

                къщата! Ти знаеш ли къде живее

                Добротата, светлото Добро?!

                Дали не е в съседното селó?

 

                Доброто е във теб, дете!

                Недей се скита по света!

                Живее в твойто сърчице

                и свети с твойто личице!"

                 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...