Mar 7, 2018, 9:57 AM

Домът на добротата

1.8K 2 10

                 Детенце с русичка коса

                 торбичка шарена нарами.

                 Реши само да търси по света

                 най-светлата, голяма Доброта.

 

                В торбата щеше да я сложи,

                и вкъщи цяла да я донесе.

                Под похлупак да я положи,

                та всички там да са добре.

 

                По пътя си видя врабченце голо,

                изпаднало от майчино гнездо.

                Върна го на своето местó...

                И пак на път за светлото Добро.

 

                А после точно до реката -

                рибка на сухото се мята.

                Бързо грабва я с ръката,

                връща я да плува във водата.

 

                Надвечер на пътя прашен -

                дядо стар се спънал и лежи.

                Нашето юначе славно

                смело му помага и крепи.

 

               "Кажи ми, дядо! Цял ден търся

                къщата! Ти знаеш ли къде живее

                Добротата, светлото Добро?!

                Дали не е в съседното селó?

 

                Доброто е във теб, дете!

                Недей се скита по света!

                Живее в твойто сърчице

                и свети с твойто личице!"

                 

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

The work is a contestant:

10 place

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...