20 nov 2019, 23:42

Домът на сетлината

690 1 0

Въпрос да си задам въднъж такъв,

напълно туй в реда е на нещата.

Не претендирам да попитах пръв,

къде живее всъщност светлината.

 

Дали живее в осветителни тела,

уредби, лампи, шарените светофари.

Но в блясъка им не усещам топлина,

там няма как да бъде нейната страна.

 

Дали пък не живее горе на луната,

тя призрачно разпръсква нощем светлината.

Или пък на звездите бляскави, лъчисти,

обсипват небесата същи диаманти чисти.

 

Но тя луната всъщност е студена,

а светлината нейна чужда, отразена.

Звездите са красиви, но недостижими,

от бездна на светлинните години.

 

А денем като стане светло, жарко,

над нас в небето грее слънце ярко.

С ръка ти да го пинеш искаш даже,

изгаряш мислиш ли го без дори да кажеш.

 

Тогава ясно е, домът на светлината,

е там където чисти са сърцето и душата.

Любов за нея трябва, вяра и надежда,

в тях ярка и красива светлината се оглежда.

 

Но знае се, най-чиста, свята на света,

без грях и непорочна, искрена е само любовта.

И в нежната любов дори и мълчешком,

намира светлината ярка, чиста своят дом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...