Домът на сетлината

Въпрос да си задам въднъж такъв,

напълно туй в реда е на нещата.

Не претендирам да попитах пръв,

къде живее всъщност светлината.

Дали живее в осветителни тела,

уредби, лампи, шарените светофари.

Но в блясъка им не усещам топлина,

там няма как да бъде нейната страна.

Дали пък не живее горе на луната,

тя призрачно разпръсква нощем светлината.

Или пък на звездите бляскави, лъчисти,

обсипват небесата същи диаманти чисти.

Но тя луната всъщност е студена,

а светлината нейна чужда, отразена.

Звездите са красиви, но недостижими,

от бездна на светлинните години.

А денем като стане светло, жарко,

над нас в небето грее слънце ярко.

С ръка ти да го пинеш искаш даже,

изгаряш мислиш ли го без дори да кажеш.

Тогава ясно е, домът на светлината,

е там където чисти са сърцето и душата.

Любов за нея трябва, вяра и надежда,

в тях ярка и красива светлината се оглежда.

Но знае се, най-чиста, свята на света,

без грях и непорочна, искрена е само любовта.

И в нежната любов дори и мълчешком,

намира светлината ярка, чиста своят дом.