20.11.2019 г., 23:42

Домът на сетлината

685 1 0

Въпрос да си задам въднъж такъв,

напълно туй в реда е на нещата.

Не претендирам да попитах пръв,

къде живее всъщност светлината.

 

Дали живее в осветителни тела,

уредби, лампи, шарените светофари.

Но в блясъка им не усещам топлина,

там няма как да бъде нейната страна.

 

Дали пък не живее горе на луната,

тя призрачно разпръсква нощем светлината.

Или пък на звездите бляскави, лъчисти,

обсипват небесата същи диаманти чисти.

 

Но тя луната всъщност е студена,

а светлината нейна чужда, отразена.

Звездите са красиви, но недостижими,

от бездна на светлинните години.

 

А денем като стане светло, жарко,

над нас в небето грее слънце ярко.

С ръка ти да го пинеш искаш даже,

изгаряш мислиш ли го без дори да кажеш.

 

Тогава ясно е, домът на светлината,

е там където чисти са сърцето и душата.

Любов за нея трябва, вяра и надежда,

в тях ярка и красива светлината се оглежда.

 

Но знае се, най-чиста, свята на света,

без грях и непорочна, искрена е само любовта.

И в нежната любов дори и мълчешком,

намира светлината ярка, чиста своят дом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...