maria94 (Може би закъсняла) maria94 (Може би закъсняла)
36
15 jul 2011, 10:33

Допир

1.1K 0 3

Душата си със твоята съм сляла,

прегърнала съм твоето сърце,

страхувам се от бъдната раздяла

на вплетените днес ръце.

 

Две грешки във една събрани,

една любов със теб ни подслони...

и тя ще крие наште рани -

по-малко с теб да ни боли!

 

Поглеждайки нагоре към небето,

аз виждам твоите очи,

докосвайки с ръка сърцето,

чувствам, че за мен тупти...

 

А твоят допир превзе ме изцяло,

под кожата ми влезе - изчезни!

Докосваш се едва до мойто тяло

и твойта ласка бавно ме топи...

 

Душата си със твоята съм сляла,

прегърнала съм твоето сърце

не ще те пусна на раздяла,

заключвам те във моите ръце...!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0