Допир
Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце,
страхувам се от бъдната раздяла
на вплетените днес ръце.
Две грешки във една събрани,
една любов със теб ни подслони...
и тя ще крие наште рани -
по-малко с теб да ни боли!
Поглеждайки нагоре към небето,
аз виждам твоите очи,
докосвайки с ръка сърцето,
чувствам, че за мен тупти...
А твоят допир превзе ме изцяло,
под кожата ми влезе - изчезни!
Докосваш се едва до мойто тяло
и твойта ласка бавно ме топи...
Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце
не ще те пусна на раздяла,
заключвам те във моите ръце...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Може би закъсняла Все права защищены
