Jul 15, 2011, 10:33 AM

Допир

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Душата си със твоята съм сляла,

прегърнала съм твоето сърце,

страхувам се от бъдната раздяла

на вплетените днес ръце.

 

Две грешки във една събрани,

една любов със теб ни подслони...

и тя ще крие наште рани -

по-малко с теб да ни боли!

 

Поглеждайки нагоре към небето,

аз виждам твоите очи,

докосвайки с ръка сърцето,

чувствам, че за мен тупти...

 

А твоят допир превзе ме изцяло,

под кожата ми влезе - изчезни!

Докосваш се едва до мойто тяло

и твойта ласка бавно ме топи...

 

Душата си със твоята съм сляла,

прегърнала съм твоето сърце

не ще те пусна на раздяла,

заключвам те във моите ръце...!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...