Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце,
страхувам се от бъдната раздяла
на вплетените днес ръце.
Две грешки във една събрани,
една любов със теб ни подслони...
и тя ще крие наште рани -
по-малко с теб да ни боли!
Поглеждайки нагоре към небето,
аз виждам твоите очи,
докосвайки с ръка сърцето,
чувствам, че за мен тупти...
А твоят допир превзе ме изцяло,
под кожата ми влезе - изчезни!
Докосваш се едва до мойто тяло
и твойта ласка бавно ме топи...
Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце
не ще те пусна на раздяла,
заключвам те във моите ръце...!
© Може би закъсняла Всички права запазени